T-27/15

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите) 5 юли 2016 година ( *1 ) „Обжалване — Публична служба — Назначаване — Процедура по подбор и назначаване на изпълнителен директор на регулаторна агенция — EMA — Предварителен подбор от комисия по предварителен подбор — Назначаване от управителния съвет на ЕМА — Състав на комисията по предварителен подбор — Съвместяване на функциите на член на комисията по предварителен подбор и член на управителния съвет на ЕМА — Безпристрастност“ По дело T‑27/15 P с предмет жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 13 ноември 2014 г., Христов/Комисия и EMA (F‑2/12, EU:F:2014:245), с която се иска частична отмяна на това решение, Европейска агенция по лекарствата (EMA), за която се явяват първоначално J. Currall, Н. Николова и С. Петрова, а впоследствие Н. Николова и С. Петрова, в качеството на представители, жалбоподател, като другите страни в производството са: Емил Христов, с местожителство в София (България), за когото се явяват М. Екимджиев, К. Бончева и Г. Черничерска, адвокати, жалбоподател в първоинстанционното производство, и Европейска комисия, за която се явяват първоначално J. Currall, Н. Николова и С. Петрова, а впоследствие Н. Николова и С. Петрова, в качеството на представители, ответник в първоинстанционното производство, ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите), състоящ се от: M. Jaeger, председател, H. Kanninen (докладчик) и M. van der Woude, съдии, секретар: E. Coulon, постанови настоящото Решение С жалбата си на основание член 9 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) иска отмяна на решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 13 ноември 2014 г., Христов/Комисия и EMA (F‑2/12, EU:F:2014:245, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Съдът на публичната служба отменя решението на Европейската комисия от 20 април 2011 г., с което тя предлага на управителния съвет на ЕМА списък с четирима кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор и потвърдени от консултативния комитет по назначенията (ККН) (наричано по-нататък „решението на Комисията от 20 април 2011 г.“), както и решението на управителния съвет на ЕМА от 6 октомври 2011 г. за назначаване на изпълнителен директор на ЕМА (наричано по-нататък „решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г.“). Фактическа обстановка Релевантните факти по делото са изложени в обжалваното съдебно решение, както следва: „13 На 10 декември 2009 г. г‑н A, член на управителния съвет на ЕМА, е определен от този съвет за наблюдател в комисията по предварителен подбор съгласно точка 7.1 от Насоките [на Комисията от 12 януари 2009 г. относно подбора и назначаването на директорите на регулаторни агенции, изпълнителни агенции и съвместни предприятия]. По силата на същата разпоредба комисията по предварителен подбор се състои от три длъжностни лица на висши ръководни длъжности в Комисията, които трябва да имат минимум същата степен и същото ниво на изпълняваните функции като степента и нивото на директора на ЕМА. На 15 януари 2010 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз обявление за свободна длъжност за изпълнителен директор (степен AD 14) на Европейската агенция по лекарствата (ЕМЕА) (ОВ C 9 A, стр. 1). Предлаганата длъжност се заема по договор за срочно наемане на служител от степен AD 14 и определеният краен срок за подаване на кандидатури е 17 февруари 2010 г. [Г‑н Емил Христов] подава кандидатура за длъжността на 16 февруари 2010 г. На 31 март 2010 г. комисията по предварителен подбор разглежда получените кандидатури съгласно точка 7.2.1 от Насоките. На този етап въпросната комисия преценява, че обявлението за свободна длъжност не е било достатъчно широко разгласено. Затова Комисията решава отново да публикува обявлението. […] На 7 октомври 2010 г. управителният съвет на ЕМА провежда заседание. На заседанието, в което участват по-специално г‑н В и г‑н С в качеството им съответно на председател и член на управителния съвет, е взето решение за започване на процедура за подбор на изпълнителен директор на ЕМА, като в решението се уточняват различните етапи на процедурата и се посочва, че съобщение за нея ще бъде публикувано на уебсайта на ЕМА. На 30 октомври 2010 г. Комисията публикува процесното обявление за свободна длъжност. Кандидатите трябва да отговарят на същите критерии за подбор и допустимост като предвидените в предходното обявление за свободна длъжност, с изключение на един от критериите за подбор. Всъщност, докато в първото обявление за свободна длъжност е било посочено, че кандидатите трябва да имат „доказан опит в ръководенето на персонал на висше равнище в мултикултурна среда“, в процесното обявление се изисква „доказан опит в ръководенето на големи екипи на високо равнище[,] [като] опитът, придобит в мултикултурна среда, се счита за предимство“. [Г‑н Христов] е уведомен за публикуването на процесното обявление за свободна длъжност с електронно писмо от 3 ноември 2010 г. на заместник-началника на отдел „Човешки ресурси“ в ГД „Здравеопазване“. В писмото заместник-началникът препоръчва на [г‑н Христов] да изпрати отново необходимите документи към вече изпратеното във връзка с първото обявление заявление за кандидатстване, за да може да осъвремени данните за професионалния си опит, което [г‑н Христов] прави с писмо от 23 ноември 2010 г., получено в Комисията на следващия ден. […] В конкретния случай комисията по предварителен подбор е съставена от един председател и още трима членове. Функциите на председател на комисията по предварителен подбор са възложени на генералния директор на ГД „Здравеопазване“ — генералната дирекция, която отговаря за ЕМА и съответно наблюдава дейността ѝ. От останалите трима членове двама са длъжностни лица от ГД „Здравеопазване“, а третият е длъжностно лице от генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“. Председателят на комисията по предварителен подбор — г‑жа D, и единият от двамата членове, които са длъжностни лица в ГД „Здравеопазване“, са и членове на управителния съвет на ЕМА като представители на Комисията съобразно член 65, параграф 3 от Регламент № 726/2004. На 12 януари 2011 г. комисията по предварителен подбор разглежда 62-те кандидатури, подадени за длъжността изпълнителен директор на ЕМА. В резултат от разглеждането им комисията по предварителен подбор решава да покани на събеседване деветима кандидати, сред които и [г‑н Христов]. Комисията по предварителен подбор обаче отстранява единия от деветимата кандидати още преди да се е явил на събеседването. На 8 февруари 2011 г. [г‑н Христов] и останалите седем подбрани кандидати се явяват на събеседване с комисията по предварителен подбор. За събеседването комисията използва подготвената от нея скàла за оценка. В резултат от събеседванията осемте кандидати получават оценка по точкова скàла с максимален резултат 100 точки и са класирани по възходящ ред на получените точки. [Г‑н Христов] получава най-ниския резултат, а именно 61 точки от възможни 100. Останалите седем кандидати получават между 69 и 85 точки от 100. На 7 март 2011 г. комисията по предварителен подбор изготвя своя доклад, в който включва информация за всеки изслушан кандидат и препоръчва четиримата кандидати, получили най-висок резултат (от 75 до 85 точки от възможни 100) […]. След като получава доклада на комисията по предварителен подбор, консултативният комитет по назначенията към Комисията (наричан по-нататък „ККН“) на свой ред преглежда документите на 62-мата кандидати за длъжността изпълнителен директор на ЕМА. Въз основа на този преглед на 14 март 2011 г. ККН издава предварителното становище, предвидено в точка 8.2.1 от Насоките. Според предварителното становище на ККН единствено четиримата кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор, трябва да бъдат поканени за участие в изпитите по модела „Център за оценяване“ и на събеседване с ККН. С писмо от същата дата изпълняващият длъжността секретар на ККН уведомява [г‑н Христов], че ККН е решил да не се отклонява от становището на комисията по предварителен подбор, според което някои други кандидати имат по-добро съчетание от качествата и опита, изисквани в процесното обявление за свободна длъжност, и поради това няма да го покани на събеседване. Четиримата кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор, преминават тестове за оценяване и след това са поканени на събеседване с ККН, което се провежда на 7 април 2011 г. На същия ден ККН издава становище, в което посочва, че четиримата кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор, отговарят на условията за заемане на длъжността изпълнителен директор на ЕМА. Членът на Комисията, който отговаря за здравеопазването и защитата на потребителите (наричан по-нататък „отговарящият за агенцията комисар“), провежда събеседване с четиримата кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор и от ККН. Впоследствие ГД „Човешки ресурси и сигурност“ предлага на членовете на Комисията, след съгласуване с председателя на Комисията и отговарящия за агенцията комисар, да препоръчат тези четирима кандидати на управителния съвет на ЕМА. На 20 април 2011 г. Комисията издава самото решение, с което предлага на управителния съвет на ЕМА списък с четиримата кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор и от ККН […]. На 5 май 2011 г. управителният съвет на ЕМА провежда извънредно заседание, за да избере новия изпълнителен директор на агенцията. На заседанието са променени приетите на 7 октомври 2010 г. правила за процедурата по подбор на изпълнителен директор и са проведени събеседвания с предложените от Комисията четирима кандидати. Тъй като не се постига съгласие по някоя от кандидатурите, е взето решение през следващия месец да се проведе ново заседание на управителния съвет на ЕМА, на което евентуално да се събере мнозинство в полза на някого от предложените от Комисията четирима кандидати. С писмо от 27 май 2011 г., заведено в Комисията на 9 юни 2011 г., [г‑н Христов] подава жалба по административен ред „срещу действията по провеждане на конкурса пред Комисията“. На 8 юни 2011 г. управителният съвет на ЕМА избира г‑н C да заеме длъжността изпълнителен директор на ЕМА. На 13 юли 2011 г. г‑н C е изслушан в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Парламента. С писмо от 22 септември 2011 г. председателят на Парламента уведомява ЕМА, че след изслушването на г‑н C в упоменатата комисия Парламентът е съгласен г‑н C да бъде назначен като новия изпълнителен директор на ЕМА. С решение на Комисията от 6 октомври 2011 г. е отхвърлена жалбата, която [г‑н Христов] подава по административен ред с писмото от 27 май 2011 г. С решение, прието също на 6 октомври 2011 г., управителният съвет на ЕМА назначава г‑н C за изпълнителен директор […]. С писмо от 6 януари 2012 г., изпратено на същия ден по факс и по пощата, [г‑н Христов] подава по административен ред жалба срещу решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. до органа, оправомощен да сключва договорите за назначаване в ЕМА. С молба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 9 януари 2012 г., [г‑н Христов] иска да бъде спряно изпълнението на решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. Молбата е отхвърлена с определение от 20 март 2012 г., Христов/Комисия и ЕМА (F‑2/12 R, EU:F:2012:35). С решение от 16 май 2012 г. органът, оправомощен да сключва договорите за назначаване в ЕМА, отхвърля подадената по административен ред жалба от 6 януари 2012 г.“ Първоинстанционното производство и обжалваното съдебно решение С жалба, подадена в секретариата на Съда на публичната служба на 9 януари 2012 г. и заведена с номер F‑2/12, г‑н Емил Христов иска, от една страна, да се отменят, първо, решението на комисията по предварителен подбор, с което тя изготвя списък с четирима кандидати, сред които той не фигурира, второ, решението на ККН от 14 март 2011 г. да покани на събеседване само четиримата кандидати от списъка на комисията по предварителен подбор, трето, решението на ККН от 7 април 2011 г. за присъединяване към становището на комисията по предварителен подбор, четвърто, решението на Комисията от 20 април 2011 г., пето, решението на Комисията от 6 октомври 2011 г., с което е отхвърлена жалбата, подадена по административен ред на 27 май 2011 г., шесто, решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г., и от друга страна, да му се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на приемането на тези решения, както и, накрая, да се организира нов „конкурс“ при спазване на законовия ред. Съдът на публичната служба отхвърля като недопустими, от една страна, искането за организиране на нов „конкурс“, доколкото то съставлява искане за издаване на разпореждане, и от друга страна, искането на г‑н Христов за отмяна на подготвителните актове във връзка с решението на Комисията от 20 април 2011 г., а именно решението на комисията по предварителен подбор за изготвяне на списъка с четирима кандидати и двете решения на ККН от 14 март и 7 април 2011 г. (т. 58—63 от обжалваното съдебно решение). Той също така постановява, че искането за отмяна на решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. е недопустимо по отношение на Комисията, тъй като въпросното решение не е издадено от нея (т. 69 от обжалваното съдебно решение). В подкрепа на искането си за отмяна на решението на Комисията от 20 април 2011 г. г‑н Христов сочи четири основания. Съдът на публичната служба приема, че като първо основание жалбоподателят всъщност сочи нарушение на правилата относно състава на комисията по предварителен подбор, като по първата част от това основание се изтъква съображението, че членовете на комисията по предварителен подбор са били четен брой, а по втората — че някои лица са съвместявали функциите на член на управителния съвет на ЕМА и член на комисията по предварителен подбор. Съдът на публичната служба приема, че първото отменително основание е налице във втората си част, и отменя решението на Комисията от 20 април 2011 г., без да разгледа нито първата част от първото основание, нито останалите основания, изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна на това решение (т. 100 от обжалваното съдебно решение). Той по същество приема, че макар наистина проектосписъкът с препоръчаните от комисията по предварителен подбор кандидати да не обвързва нито ККН, нито Комисията, това не променя факта, че този проектосписък има несъмнено значение за по-нататъшния ход на процедурата по предварителен подбор, доколкото, от една страна, ККН е длъжен да го вземе предвид, а от друга, съгласно точка 8.3 от Насоките на Комисията от 12 януари 2009 г. относно подбора и назначаването на директорите на регулаторни агенции, изпълнителни агенции и съвместни предприятия отговарящият за агенцията комисар, тоест членът на Комисията, който отговаря за здравеопазването и защитата на потребителите, провежда събеседвания само с кандидатите, подбрани от ККН в окончателното му становище. Затова Съдът на публичната служба приема, че не може да се отрече, че комисията по предварителен подбор упражнява определящо влияние върху окончателния списък с кандидатите, които Комисията предлага на управителния съвет на ЕМА (т. 89 от обжалваното съдебно решение). От една страна, Съдът на публичната служба също така констатира, че членовете на комисията по предварителен подбор, които са и членове на управителния съвет на ЕМА, могат да гласуват — лично или чрез заместник — на съответното заседание на управителния съвет в полза на някоя от подбраните от Комисията кандидатури. От друга страна, той намира, че независимо дали упражняват правото си на глас, или не, членовете на управителния съвет на ЕМА могат да играят особено важна роля в разискванията на управителния съвет и при всички случаи са в пряк контакт с останалите членове на управителния съвет (т. 90 от обжалваното съдебно решение). Съответно той заключава, че съвместяването на функциите на член на комисията по предварителен подбор с тези на член на управителния съвет на ЕМА може да накърни независимостта и обективността на лицата, които съвместяват тези функции (т. 91 от обжалваното съдебно решение). Ето защо Съдът на публичната служба постановява, че със самия факт на участието си в работата на комисията по предварителен подбор г‑жа D и г‑н E са нарушили задължението си за безпристрастност и като последица от това, доколкото всеки от членовете на комисията по предварителен подбор трябва да притежава необходимата независимост, за да не бъде накърнена обективността на цялата комисия по предварителен подбор, следва да се приеме, че е нарушено задължението за безпристрастност на цялата комисия по предварителен подбор (т. 92 от обжалваното съдебно решение). Що се отнася до искането за отмяна на решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г., Съдът на публичната служба отбелязва, че управителният съвет не е можел да назначи за изпълнителен директор на ЕМА лице, което не е сред кандидатите, включени в списъка, приет с решението на Комисията от 20 април 2011 г. Наред с това той припомня, че въпросното решение на Комисията трябва да бъде отменено и че съответно трябва да бъде отменено и решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. (т. 101 от обжалваното съдебно решение). Що се отнася до искането за обезщетение, Съдът на публичната служба го отхвърля, като постановява, че всяка евентуална неимуществена вреда, която г‑н Христов е претърпял поради незаконосъобразността на решението на Комисията от 20 април 2011 г. и решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г., ще бъде поправена по подходящ начин и в достатъчна степен с отмяната им (т. 105—108 от обжалваното съдебно решение). Производството пред Общия съд и исканията на страните На 20 януари 2015 г. ЕМА подава разглежданата понастоящем жалба в секретариата на Общия съд. На 9 април 2015 г. г‑н Христов подава писмен отговор. На 5 май 2015 г. на основание член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. председателят на състава по жалбите разрешава на ЕМА да подаде писмена реплика. ЕМА подава писмената реплика на 12 юни 2015 г., а г‑н Христов подава писмена дуплика на 28 юли 2015 г. Писмената фаза на производството приключва на 28 юли 2015 г. По доклад на съдията докладчик Общият съд (състав по жалбите) констатира, че нито една от страните не е направила искане за провеждане на съдебно заседание в триседмичния срок от съобщението до страните за приключването на писмената фаза на производството в съответствие с член 207, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. На основание член 207, параграф 2 от Процедурния правилник Общият съд решава да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството. EMA моли Общия съд: — да отмени обжалваното съдебно решение, — да върне делото на Съда на публичната служба, за да се произнесе по останалите основания, изложени в първоинстанционното производство, — да не се произнася по съдебните разноски. В жалбата си ЕМА пояснява, че оспорва точки 101 и 102 от обжалваното съдебно решение, които съдържат съображенията в подкрепа на точка 2 от диспозитива му, с която се отменя решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. Тя обаче добавя, че доколкото единственото съображение за отмяната на това решение е предполагаемата незаконосъобразност на решението на Комисията от 20 април 2011 г., по необходимост жалбата ѝ е насочена и срещу точки 81—98 от обжалваното съдебно решение, които съдържат съображенията в подкрепа на точка 1 от диспозитива му, с която се отменя решението на Комисията от 20 април 2011 г. Г‑н Христов моли Общия съд: — да отхвърли жалбата, — да осъди ЕМА да му заплати направените разноски в съдебното и административното производство. С решение от днешна дата по дело T‑26/15 P (Комисия/Христов) Общият съд отменя обжалваното съдебно решение в частта, в която Съдът на публичната служба отменя решението на Комисията от 20 април 2011 г. По жалбата Предвид точки 17 и 18 по-горе следва да се приеме, че с жалбата си ЕМА иска отмяна на обжалваното съдебно решение в частта, в която се отменят решението на Комисията от 20 април 2011 г. и решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. ЕМА изтъква четири основания за обжалване. Като първо основание тя сочи нарушение на член 30 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и приложение III към него, на принципите на безпристрастност и добра администрация и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и непълнота на мотивите. При условията на евентуалност като второ и трето основание за обжалване тя сочи нарушение на правото на Съюза, и в частност на принципа на пропорционалност, доколкото съответно, от една страна, Съдът на публичната служба не проверил дали, ако не беше допуснато твърдяното нарушение, съдържанието на обжалваното пред него решение щеше да е различно, и от друга, Съдът на публичната служба не претеглил засегнатите интереси и не ограничил последиците на обжалваното съдебно решение. Като четвърто основание ЕМА сочи нарушение на правото на Съюза, доколкото Съдът на публичната служба приел, че порокът, водещ до незаконосъобразност на решението на Комисията от 20 април 2011 г., задължително се отразява и на законосъобразността на решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. Както изрично е посочено в жалбата на ЕМА (вж. т. 18 по-горе), доколкото Съдът на публичната служба отменя решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. по съображението, че е отменено и решението на Комисията от 20 април 2011 г., ЕМА по необходимост оспорва — на първите три изтъкнати основания — и точки 81—98 от обжалваното съдебно решение, с които е мотивирана отмяната на решението на Комисията от 20 април 2011 г. Отново както е посочено в жалбата на ЕМА, доводите ѝ по първите три изтъкнати основания за обжалване по настоящото дело са същите като изложените от Комисията в подкрепа на нейната жалба по дело T‑26/15 P (Комисия/Христов), с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение в частта, в която се отменя решението на Комисията от 20 април 2011 г. С днешното си решение по дело T‑26/15 P (Комисия/Христов) Общият съд обаче приема, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отменил решението на Комисията от 20 април 2011 г. поради липса на безпристрастност от страна на г‑жа D и г‑н E предвид участието им в комисията по предварителен подбор, докато са били членове на управителния съвет на ЕМА. Поради това Общият съд отменя обжалваното съдебно решение в частта, в която искането за отмяна на решението на Комисията от 20 април 2011 г. е уважено по единственото съображение за липса на безпристрастност от страна на г‑жа D и г‑н E, без да разглежда останалите основания и доводи, изтъкнати от Комисията в жалбата ѝ до Общия съд. Освен това Общият съд решава да върне делото на Съда на публичната служба за произнасяне по оплакванията и отменителните основания, които г‑н Христов е изложил в първоинстанционното производство, но по които Съдът на публичната служба не се е произнесъл. Както беше споменато в точка 9 по-горе, с обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба отменя решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г., доколкото същото е взето на основание на решението на Комисията от 20 април 2011 г., самото то отменено. Следователно отмяната на обжалваното съдебно решение в частта, в която се отменя решението на Комисията от 20 април 2011 г., не може да не се отрази на това решение на Съда на публичната служба и в частта, в която се отменя решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. Всъщност, доколкото се отменя частта от обжалваното съдебно решение, която съдържа възприетото от Съда на публичната служба съображение за отмяната на решението на Комисията от 20 април 2011 г., следва да се отмени и частта от обжалваното съдебно решение, в която са изведени последиците от отмяната на решението на Комисията от 20 април 2011 г. за решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г., без да е необходимо да се разглежда по-подробно четвъртото изложено от ЕМА основание за обжалване. Като се има предвид, че с днешното си решение по дело T‑26/15 P (Комисия/Христов) Общият съд отменя обжалваното съдебно решение в частта, в която Съдът на публичната служба отменя решението на Комисията от 20 април 2011 г., тук вече няма основание за произнасяне по искането на ЕМА за отмяна на обжалваното съдебно решение в частта, в която се отменя решението на Комисията от 20 април 2011 г. Накрая, както следва от точки 62—64 от днешното решение по дело T‑26/15 P (Комисия/Христов), трябва да се припомни, че след като отменя обжалваното съдебно решение в частта, в която се отменя решението на Комисията от 20 април 2011 г., в съответствие с член 13, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз Общият съд връща делото на Съда на публичната служба за произнасяне по оплакванията и отменителните основания, които г‑н Христов е изложил в първоинстанционното производство, но по които Съдът на публичната служба не се е произнесъл. Оттук следва, че доколкото отмяната на обжалваното съдебно решение в частта, в която се отменя решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г., е последица от отмяната на обжалваното съдебно решение в частта, в която се отменя решението на Комисията от 20 април 2011 г., настоящото дело по жалбата на ЕМА също следва да се върне на Съда на публичната служба за произнасяне по искането за отмяна на решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. с оглед на оплакванията и отменителните основания, които г‑н Христов е изложил в първоинстанционното производство, но по които Съдът на публичната служба не се е произнесъл. По съдебните разноски Тъй като делото се връща за ново разглеждане от Съда на публичната служба, Общият съд не следва да се произнася по съдебните разноски във връзка с настоящото производство по обжалване.   По изложените съображения ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите), реши:   1) Отменя решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 13 ноември 2014 г., Христов/Комисия и ЕМА (F‑2/12), в частта, в която се отменя решението на управителния съвет на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) от 6 октомври 2011 г. за назначаване на изпълнителен директор на ЕМА.   2) Няма основание за произнасяне по искането за отмяна на решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 13 ноември 2014 г., Христов/Комисия и ЕМА (F‑2/12), в частта, в която се отменя решението на Европейската комисия от 20 април 2011 г., с което тя предлага на управителния съвет на ЕМА списък с четирима кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор и потвърдени от консултативния комитет по назначенията.   3) Връща делото на Съда на публичната служба, за да се произнесе по искането за отмяна на решението на управителния съвет на ЕМА от 6 октомври 2011 г. за назначаване на изпълнителен директор на ЕМА с оглед на изложените от г‑н Емил Христов оплаквания и отменителни основания, по които Съдът на публичната служба не се е произнесъл.   4) Не се произнася по съдебните разноски.   Jaeger Kanninen Van der Woude Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 юли 2016 година. Подписи ( *1 ) Език на производството: български.